Стихове
за Клара
Из дневника на Пеньо Пенев
Спомени
на Клара
Начало
Спомени на
приятели-писатели
Станислав
Друмешки, писател, съученик на Пеньо и Светла,
в книгата си "ПП..., наречен още Риварес" 1999
"Беше
есента на 1946 година...
Точно в този момент се появи Светла Сп. Тя проблясна като светъл
лъч на надеждата
в живота на младия поет и пробуди у него пролетни чувства...
Светла Сп. се превърна в "тихата обител" за душата на
Пеньо.
Той само с нея си позволяваше да бъде откровен докрай.
Влечението си към нея младият поет пазеше с особено старание.
Ако тя не одобряваше
някои негови действия и постъпки, или не харесваше стиховете му,
той направо се разболяваше. В такива случаи никой не можеше
да го успокои. Вярно е, че по него се увличаха най-хубавите наши
съученички,
които той наричаше "ученички с бели якички", но с никояа
друга
Пеньо не беше толкова послушен и покорен. Пред Светла Сп. големият
талант
беше винаги готов да падне на колене и да склони глава. Някои
днес са склонни
да омаловажат тази любов и да я сведат само до едно неосъзнато
докрай ученическо
увлечение. Те обаче дълбоко грешат.
Светла Сп. не пораждаше у поета неосъзнати чувства и действия.
Той отиваше при нея като при жрица, за да прочисти душата си
и не даваше прах да падне върху неопетненото й име...." Светла
си беше и остана
завинаги неговото "голямо и мечтано момиче". Позволявам
си да споделя тези свои
твърдения за любовта на Пеньо към Светла Сп., защото на литературната
история
трябва да бъде известна нейната роля в живота, в ремсовата младост
на Пеньо.
Тя беше неговият пръв литературен съдник, който остана за поколенията
не с истинското си име, а с неговия превод на есперанто - "Клара".
Пеньо
Пенев - строителят на новия живот
"Ний вървим
така и дето минем -
в пътя ни остава
светлина."
Семейството
на Клара
Светла
със съпруга си
Станислав
Друмешки: в "ПП...наречен още Риварес", 1999, с допълнения
в курсив от Клара:
"...
Сигурно
мнозина биха поискали да узнаят по-нататъшната житейска съдба
на Светла, както и на нейната любов към Пеньо Пенев... ... ще
си послужа с нейния разказ,
след като вече бяхме навършили четиридесет години:
- Когато завърших гимназия, кандидатствувах (архитектура и
математика б.Кл.) в университета
и бях приета (в математическия факултет). Това зарадва
родителите ми, но аз не се зарадвах.
Следването би ме разделило с Пеньо. Изходът беше да се омъжа за
него.
Родителите ми обаче не искаха и да чуят за това, (да остана
без образование. Сестра ми също
беше приета да следва и аз обявих, че се жертвувам заради
нея, тъй като нашите не бяха
в състояние да издържат и двете ни). Не заминах за София,
но и с Пеньо не се събрахме.
Той беше непоколебимо убеден, че ще ми донесе нищета и нещастие,
че от мене
не може да направи скитница като него и че ако двамата минем под
венчило,
онази красота, която ни огряваше толкова дни и години, щеше да
се изпепели.
И до ден днешен не мога да си обясня това негово становище.
Та аз бях готова на всичко за него!
Пеньо обаче остана на своето, (сестра ми се беше записала,
но се ожени и не продължи),
а аз, изпуснала срока да се запиша в университета, се реших на
една отчаяна стъпка -
опитах се да забравя незабравимото и се омъжих...
Днес и сурови,
и строги
ние вървим възмъжали
-
с много мечти
и тревоги,
но да забравим,
едва ли...
Пеньо
Пенев
Клара
днес
Подпиши!
.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове |
