Начало
  Из дневника на Пеньо Пенев
Спомени на Клара
Откъси от издадени книги за поета

Стихове за Клара от Пеньо

 

На Клара

По дланите

мазолите болят. -

Завършихме

кофража на завода.

Нали ти любиш смелите дела?

Тук на строежа есен е дошла,

но аз не зная

дали ще си дойда.

Нали ти любиш смелите дела?

Пред тях, пред теб

суров отчет аз давам:

Тоз, който знае

да мечтай,

той никога

измяна не познава!

В труда и дружбата корав остава

тоз, който знае

да мечтай.

Пеньо Пенев

На Клара

"Усмихнат, твойто име пак мълвя,

сърцето в сладък трепет се вълнува.

С ръцете ти тъй нежно ме милува

на вятъра прохладната струя.

Не може никой в мен да изличи

на образа ти скъп чертите мили.

Душата ми са в слънце напоили

тъй топлите ти ласкави очи."

Пеньо Пенев

Сънят ресници не притваря...

На теб...

Сънят ресници не притваря -

разбит в тревоги и копнеж.

А виж - на масата догаря,

топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам

унил и сам... и натъжен -

по белите пътеки в мрака

да дойдеш тая нощ при мен.

Самота

Тихо е... тихо е... тихо е...
Нощта кротко в прозореца бди,
няма те никога, никъде -
самота... и небе... и звезди...

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, надеждата, мъката
ме гори... ме гори... ме гори...

Колко си свидна и чакана!
Ти ще дойдещ най-после, нали?
В спомен сърцето разплакано
ме боли... ме боли... ме боли...

Оня тих миг ще настъпи ли -
да протегнеш към мене ръка?
Аз ще те чакам пак, скъпа ми!
Докога... докога... докога...

Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди...

Ако вънка...

Ако вънка

зора е

зорила - тя за теб е

зорила сега.

Ако има

на тоя свят

сила - тя се казва:

любов

и тъга.

Пътека

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

Елегия

Денят се ражда... Жажда пустинна

като талаз накипя и запя...

Жена милоока! - добра и невинна -

денят се ражда, а аз ще заспя...

Сърцето чакало, но не дочакало,

плакало, докато сипне зората...

На двора тревясал и утрото плакало,

плакало с бистра роса по тревата.,.

Бяла и румена като циклама

в дните ми горестни ти се яви!

Мълком те гледам... Път към теб няма!

Късно е вече, уви!...

Чашата само скръбта ми разбира

и ще остане тя - ален завет!

Един ще се ражда, друг ще умира в ръка с пистолет...

Съдба неотменна - задача решена!

Стройна и свежа, с походка лека

дори да се върнеш пак в рокля зелена -

самотна ще бъде една пътека...

Пеньо Пенев

Лястовички

На Клара

Сънят ресници не притваря -

разбит в тревоги и копнеж.

А виж - на масата догаря,

топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам

унил и сам... и натъжен -

по белите пътеки в мрака

да дойдеш тая нощ при мен.

"Ний вървим така и дето минем -

в пътя ни остава светлина."

  Поръчение

Когато вече някой ден

решиш към нов бряг да отплуваш;

недей си взема сбогом с мен -

отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,

понесена вовек в сърцето-

Луната ще е пак луна

и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!

Защо е нужно да се лъжем?

Ти нямаш никаква вина

в това, че ще остана тъжен.

Еднъж ли горест съм познал?

Еднъж ли съм се огорчавал?

При мене който не е спрял,

не ме е само той ранявал.

Ти моята любов прости!

Сърцето ти не ми е длъжно...

Какво е скръб не знаеш ти,

не знаеш ти какво е тъжно...

За сбогом няколко слова

да каже всяка друга може.

Но ти не би могла това,

ти кръст не можеш лесно сложи.

Ах, ти си толкова добра!...

И в свойта нова безнадеждност

без думи аз ще разбера

за отзвучалата ти нежност...

Затуй когато някой ден

си тръгнеш и не затъгуваш,

недей си взема сбогом с мен,

иди си, без да се сбогуваш.

Пеньо Пенев

Книга за гости

Подпиши!

Приятели, които не забравят поета

© Клара 2003

.: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове